Органичните храни се правят според определени производствени стандарти. Употребата на обикновени неорганични пестициди, инсектициди и хербициди е силно ограничена и се избягва като последна мярка. Противно обаче на всеобщото мнение, все още се използват някои неорганични изкуствени торове. Ако са включени и животински продукти, добитъкът трябва да е отглеждан без рутинните антибиотици, без използване на хормони на растежа и да е отглеждан като цяло със здравословна храна. В повечето страни органичното производство не може да бъде генномодифицирано.

Производството на органични храни е строго контролирана индустрия, различна от частното земеделие. В момента Европейският съюз, САЩ, Канада, Япония и много други държави изискват от производителите да придобиват специални сертификати, за да пускат на пазара „органични” храни на техните територии. Повечето сертификати позволяват употребата на някои химикали и пестициди, така че клиентите трябва да са наясно със стандартите за категоризиране като „органичен” на съответната държава.

В исторически план, органичните стопанства са били сравнително малки семейни земеделски стопанства – именно за това органични храни някога е имало само в малките магазинчета или на фермерските пазари. От началото на 90-те, обаче производството на органични храни е имало темп на растеж около 20% годишно, далеч повече от останалата част от хранителната индустрия, както в развитите, така и в развиващите се страни. От април 2008 органичните храни представляват 1-2% от продажбите на храни по света.

Идентифициране на органична храна

Преработената органична храна обикновено съдържа само органични съставки. Ако има неорганични съставки, поне определен процент от общите за храната растителни и животински съставки трябва да бъдат органични (95% в САЩ и Австралия) и всякакви неорганично произведени съставки са предмет на земеделски изисквания. Храни, които се твърди, че са органични, трябва да не съдържат изкуствени хранителни добавки и често са преработени с по-малко изкуствени методи, материали и условия като химическо узряване, излагане на радиация на храната и генномодифицирани съставки.

Може да се изисква и да бъдат произведени с енергоспестяващи технологии и опаковани, когато е възможно, с материали, които се рециклират или подлежат на биоразпад.
Преди клиентите с интерес към органичните храни търсеха храни без химическа обработка, пресни или минимално преработени. Те трябваше да купуват предимно от самите производители: „Познавам производителя, знам храната” бе тяхното мото. Личните определения за това какво представлява „органичен” се развиваха с опитност от първа ръка: чрез разговори с фермерите, запознаване с условията на стопанството, както и с дейности в стопанството. Малките стопанства гледаха зеленчуци (и отглеждаха добитък), като използваха практиките на органичното земеделие, със или без сертификат и отчитаха нуждите на индивидуалния потребител. Тъй като изискванията към органичните храни продължавали да растат, големите по обем продажби през големите магазини за масово потребление, като супермаркетите, бързо изместили директната връзка с фермера. За клиентите на супермаркета, обаче, производството на храната не е лесно за наблюдение и се разчита на надписите на опаковката на продукта като „сертифициран като органичен”.

Влияние на околната среда

Няколко изследвания и проучвания са правили опити да разглеждат и сравняват обикновените и органичните системи на земеделие. Общият консенсус на тези изследвания е, че органичното земеделие нанася по-малко вреди по следните причини:

• Органичните стопанства не използват или отделят в околната среда синтетични пестициди – някои, от които могат да увреждат почвата, водата и местните сухоземни и водни растителни и животински видове.
  
• Органчните стопанства са по-добри от обикновените стопанства в поддържането на разнообразни екосистеми, т.е. популации от растения, насекоми, а също така и животни.
  
• При изчисления, дали на единица площ или на единица добив, органичните стопанства използват по-малко енергия и произвеждат по-малко отпадъци, например отпадъци като опаковъчни материали за химикали.
  

Но някои критици на методите на органичното земеделие са убедени, че органичните стопанства изискват повече земя, за да произведат същото количество храна като обикновените стопанства (виж раздела „Добив” по-долу). Те твърдят, че ако това е вярно, органичните стопанства биха могли евентуално да унищожат дъждовните гори и да погубят много екосистеми.

Едно проучване през 2003, направено от Департамента за околната среда, храни и земеделие във Великобритания, откри, подобно на други доклади, че органичното земеделие „може да породи положителни ползи за околната среда”, но че някои от ползите намаляват или изчезват, когато се направят сравнения „на базата на единица производство вместо на единица площ”.

Добив

Едно изследване показало с 20% по-малък добив от органични стопанства при използване на 50% по-малко торове и 97% по-малко пестициди. Изследванията, които сравняват добива имат смесени резултати. Поддръжниците твърдят, че органично управляваната почва има по-високо качество и по-голямо задържане на вода. Това може да спомогне за увеличаването добива от органични стопанства през сухите години.

Изследване на Датската агенция за защита на околната среда показва, че в органичните стопанства всяка площ за домати, захарно цвекло и тревни засаждения произвежда половината от производството на обикновено стопанство. Подобни резултати и зависимостта на органичната храна от торове от нископродуктивен едър добитък породили критика у учените, че органичното земеделие не е добро за околната среда и е неспособно да изхранва световното население. Сред тези критици е Норман Борлаг, бащата на „зелената революция”, носител на Нобелова награда, който твърди, че методите на органичното земеделие могат да нахранят най-много 4 милиарда души след драстично разширяване на земите за посев и разрушаване в този процес на множество екосистеми. Майкъл Полан изтъква в отговор, че средният добив от световното земеделие е значително по-нисък от добива на съвременното устойчиво земеделие. Привеждането на средния световен добив в съответствие със съвременните изисквания за органично земеделие би могло да увеличи световните хранителни запаси с 50%.

Едно изследване от 2007 г., което компилира 293 различни сравнения в едно изследване с цел да оцени цялостната способност на двете селскостопански системи, заключило, че органичните методи могат да произвеждат достатъчно прехрана на база на глава от населението в световен мащаб , за да поддържат настоящото население, а евентуално дори по-голямо население, без увеличаване на земеделската земя (в резюме).

Изследователите открили също, че в развитите страни, органичните системи средно произвеждат 92% от добива на конвенционалното селско стопанство; органичните системи произвеждат 80% повече от конвенционалното земеделие в развиващите се страни, защото материалите, необходими за органичното земеделие са по-достъпни за производителите в някои бедни страни от синтетичните материали за земеделие. От друга страна, общностите, които нямат достатъчно торове, за да подхранват почвите, биха се борили с органично земеделие и почвите бързо ще обеднеят.

Енергийна ефективност

Някои изследвания също са постоянни в представянето на органичните стопанства като енергийноефективни в по-голяма степен.

Пестициди и производители

Има проучвания, които подробно излагат ползите и страничните ефекти на пестицидите върху здравето на селскостопанските работници. Дори когато пестицидите са използвани правилно, в крайна сметка отиват във въздуха и в организма на селскостопанските работници. При тези изследвания, органофосфатните пестициди са свързани с остри здравословни проблеми като коремни болки, замайване, главоболие, гадене, повръщане, а също и кожни проблеми и проблеми с очите. Освен това съществуват много други изследвания, които са открили, че излагането на пестициди е свързано с по-сериозни здравословни проблеми като дихателни проблеми, разстройване на паметта, дерматологични състояния, рак, депресия, неврологични дефицити, аборти и вродени дефекти. Резюметата на едно обстойно прегледано изследване са проучвали връзката между излагането на пестициди и неврологичните проблеми и ракът при работниците, изложени на органофосфат.

Вероятността плодовете и зеленчуците, внос от Южна Америка, да съдържат високи нива на пестициди, дори и такива, забранени за употреба в САЩ, е по-голяма. Прелетните птици като Канюк Свенсона (вид ястреб) мигрират през зимата в Аржентина, където хиляди екземпляри от вида са били намерени мъртви от отравяне с инсектицид Монокротофос.

Хранителна стойност и вкус

Според Агенцията за хранителни стандарти „Клиентите могат да избират да купуват органични плодове, зеленчуци и месо, защото им вярват, че са по-питателни от другите храни. Балансът, обаче на съвременните научни доказателства не поддържа този възглед.” Множество проучвания не са открили доказателства, че органичните храни предлагат по-висока хранителна стойност, по-голяма безопасност за консуматора или някакви разграничими различия във вкуса. Все пак друг подбор на данни предполага, че органичните храни имат с до 57% по-високи нива на хранителна стойност от конвенционалните възможности. Напрежението около тези противоречащи данни се корени в преднамерения интерес зад финасирането. Както при финасовите проучвания на Монсанто, които доказват, че няма разлика в хранителната стойност на млякото, така и при проекта на Органичния Център, финансирал изследването, цитирано по-горе, твърденията и в двата случая изглеждат преднамерени. Изключение прави едно изследване на Карло Лиферт в Университета Нюкасъл по органични храни, което е завършено през 2007 г. и открива, че органичните плодове и зеленчуци съдържат до 40% повече антиоксиданти в сравнение с обикновените и цифрата относно органичното прясно мляко е 60%. Четиригодишното изследване е било финансирано от Европейския Съюз. По отношение на вкуса, изследване от 2001г. заключава, че органичните ябълки са по-сладки чрез таен тест за вкус. Издържливостта на ябълките също е получила по-висока оценка от тази, на отглежданите традиционно.

Ограничената употреба на хранителни консерванти може да доведе до по-бързото разваляне на органичните храни. Такива храни в магазините, от друга страна, е гарантирано, че не са залежали на склад. Някои проучвания показват по-високи нива на хранителни вещества при органичните плодове и зеленчуци в сравнение с традиционно отглежданите култури.

Органичните храни е възможно да имат също по-високи количества естествени биотоксини, като соланин в картофите, за да компенсират липсата на външно приложени фунгициди, хербациди и др. В съвременните изследвания обаче, няма показания за различия в количеството на хранителни биотоксини между органичните и обикновените храни.

Себестойност

Органичните продукти обикновено струват 10 до 40% повече от подобните им произведени конвенционално продукти. Обработените органични храни варират в цените в сравнение с техните традиционни съответствия. Едно австралийско изследване на списанието Чойс през 2004 открива, че органичните храни в супермаркетите са 65% по-скъпи, но отбелязва, че това не е постоянно. Цените биха могли да са по-високи поради факта, че органичният добив се произвежда в по-малък мащаб и може да е необходимо да се мели или обработва отделно. По-нататък има увеличение на стойността на доставката от по-централизираното производство в иначе регионалните магазини. В случая с яйцата и млечните продукти изискванията към животните, като брой животни, които може да се отглеждат на акр (около 4 декара) или породата животни и техният коефициент на преобразуване на храната* оказва влияние на цената.

* - марка за способността на животното да преобразува хранителната маса в увеличена телесна маса

Факти и статистика

Докато органичните храни представляват 1-2% от общите световни продажби на храни, пазарът на органични храни расте бързо, далеч пред останалите от хранителната индустрия, както в развитите, така и в развиващите се страни.

• Световните продажби на органични храни са скочили от 23 милярда щатски долара през 2002 г. до 40 милярда щатски долара през 2006.
• Световният пазар на органични храни нараства с 20% на година от началото на 90-те години, с прогнози за бъдещ растеж в рамките на 10-50% годишно в зависимост от държавата.